Местоположението на сградата е свързано с изменението и нарастването на гр. Варна. Сградата попада в днешната централна част – идеален център и е на границата на зоната застроена още в антично време и в късното средновековие. Тази част от градската тъкан се характеризира с неправилния си план, който се оформя постепенно и самостоятелно.  Най-характерна черта  на градоустройственото  маркиране на уличната мрежа са звездообразните засичания на по пет улици в кръстовища. След Освобождението започва силен период на развитие на града, обрамчено от пренасянето на сецесиона (модерното) от Запад и отричането на зависимото минало и средновековните традиции в строенето. Еклектичният характер на знаковото строителство по онова време, предназначено за по-заможните граждани и семействата им е като цяло стремеж към показване на благосъстояние и приобщаване с допирни точки към „Европейското семейство“ на по-развитите държави и отново отричане на петвековното минало. Стремеж, който кара строителите по това време да развиват свой характерен стил, макар ползвайки готови архитектурни елементи.

​

   Сведенията за сградата са оскъдни. Първоначално е построена основната жилищна сграда, което се вижда от копие на оригиналния чертеж от 1908 г.  Собственик е Атанас Тодоров, както той самият пише: „ Жител на гр. Варна, улица „Витрасова“ № 6“, от където личи и името на улицата по онова време.  В процеса на строителство на къщата на 10 май 1908 г., собственикът е подал искане за одобрение на архитектурен проект за надстрояване на втори етаж към Община Варна, което е одобрено с печат на 12 юли 1908 г. От това допълнение към основния проект на сградата се открояват първите два строителни периода, като първият е доста къс и буквално се слива с втория. Разчитането на проекта за втори етаж показва изключително различни детайли по фасадните плоскости и дори различно основно фасадно членене. Неща, който са били променяни в хода на строителството – керамични детайли на корниза и по прозоречните рамки, по пиластрите и конзолите под первазите се срещат в още няколоко сгради на същата улица, което говори за взаимовръзката им, която най-вероятно се определя от едни и същи строители. На 5 март 1925 г. чертежите посочват две външни стълбища, едно от юг и едно от изток, които най-вероятно са входовете  към основната сграда. С това се характеризира третият строителен период. Като четвърти такъв може да бъде посочено изграждането на тераси, свързващи основната сграда с пристройката и пети последен период са остатъчните намеси, разчетени след обявяването на сградата за паметник на културата – подмяна на мазилка, измазване на части от корнизите, частични ремонти подменили оригиналният вид.